Визитка

     Добрите намерения бяха налице,но не можеше светът вечно да се върти съобразно желанията на екипа.Балансът се крепеше върху непрекъснатото редуване на "да" и "не",на добро и зло,на светло и тъмно-изобщо на всички противоположностти,кито изграждат бързо променящия се свят.

    Още на разсъмване стана ясно,че ще се наложи да поотменят за неопределено време сватбата,която бяха запланували.

    Професорът не можа да зъспи до късно през нощта,а когато най-накрая успя,сънят му не трая дълго.Към четири часа отвори очи и убедил се,че няма смисъл повече да се измъчва,включи телевизора и намали звука,за да не събуди Лео.Той най-спокойно си спеше,издавайки специфичен звук,който дразнеше не с хриптенето,а с точно определения интервал на прозвучаването си.Наподобяваше прекалено голям часовник,вкаран в тясно пространство - просто нямаше как човек да свикне с него.Трябваше или да бъде изхвърлен,което професорът не бе в състояние да направи,или просто да го заглуши,но това би могло да стане,ако си бяха само двамата на етажа.

    По един от каналите даваха новини и Беев погледна към дисплея.Изведнъж екрана се изпълни от снимката на врачанския нотариус.

     Веднага усили говора и точно навреме,за да чуе обявата,че който дадял някакви сведения за този изчезнал мъж,щял да получи прилично възнаграждение.Появи се и телефон за връзка и професорът успя да го запише на един хвърчащ лист.

-Какво става?!-измрънкя сърдит,че го будят,брат му.-Намали го!Я виж колко е часът!

-Издирват нотариуса-отвърна  професорът без да се впечатлява от протестите му.

-Не бой се,Светеца сложи капака на саркофага-вяло изрече Лео и отново затвори очи.