|
01 . 05
2009
|
СтихотворенияНаписано от Сабин |
|
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...
1
Чувствам твоето дихание,
и пулса на сърцето ти.
Ти си като утрото ранно-
в очите ми просветваш...
2
Пророкът непризнат, е клетият поет, по който,
самодоволната тълпа изхвърля свойта кал...
Тя го замеря с жлъч зелена, и без жал,
би го разпънала,но той не е дорасъл още до герой...
И с камъни ще го замерят,със обиди нечестиви,
защото Той им казва истината.Но горчи,
когато пред очите им, от леност, гуреливи,
мизерник някакъв, ги мами със мечти...
3
Тишината носи най голямото напрежение
и е заредена с най силното очакване...
Между нас задълго тишината е легнала
и кога ще се пробуди, не може да се каже...
Само изгревът в очите ти дава знак,
че има някаква надежда за изход...
И защото след залеза идва мрак,
след мрака,ще дойде слънце чисто...

Блог 