Блог |
23 . 10
2008
|
ВикътНаписано от Сабин |
|
Тишината ми шепне за теб,
изпълнена е с напрежение...
Дните са галопиращи коне,
препускат лудо без стреме...
Нося те като лъжичка с оцет
замалко и мога да те разлея...
Ти си като измислено небе
в душата ми само живееш...
Глухи са ветровете бесни,
които вилнеят като коне...
Не чуват те моята песен,
за да я пренесат до теб...
Трябва сам да пропътувам
разстоянието така далечно...
И докато глупаво се лутам
ти идваш,вика ми усетила...
изпълнена е с напрежение...
Дните са галопиращи коне,
препускат лудо без стреме...
Нося те като лъжичка с оцет
замалко и мога да те разлея...
Ти си като измислено небе
в душата ми само живееш...
Глухи са ветровете бесни,
които вилнеят като коне...
Не чуват те моята песен,
за да я пренесат до теб...
Трябва сам да пропътувам
разстоянието така далечно...
И докато глупаво се лутам
ти идваш,вика ми усетила...
Коментари (1)
Следете за нови коментари с RSS
Николай Пеняшки - Плашков
:
|
Здравей Сабин! Много ми хареса стихотворението ти. Майсторско съчетание в стихотворна форма на тишината изпълнена с напрежение, невероятното бързо изтичащо време на житейските ни дни с галопиращи коне, и ветровете бесни... Всичко това е невероятно предизвикателство, да пропътуваме разстоянието сами с надеждата за очакваното жадуване... Приеми моите адмирации! |
Напиши коментар
Трябва да сте влезли в сайта, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате акаунт.
