Визитки arrow Блог


23 . 10
2008

Викът

Написано от Сабин
ключови думи:  

Тишината ми шепне за теб,
изпълнена е с напрежение...
Дните са галопиращи коне,
препускат лудо без стреме...

Нося те като лъжичка с оцет
замалко и мога да те разлея...
Ти си като измислено небе
в душата ми само живееш...

Глухи са ветровете бесни,
които вилнеят като коне...
Не чуват те моята песен,
за да я пренесат до теб...

Трябва сам да пропътувам
разстоянието така далечно...
И докато глупаво се лутам
ти идваш,вика ми усетила...



Коментари (1)add comment

Николай Пеняшки - Плашков :

Здравей Сабин!
Много ми хареса стихотворението ти.

Майсторско съчетание в стихотворна форма на тишината изпълнена с напрежение,
невероятното бързо изтичащо време на житейските ни дни с галопиращи коне,
и ветровете бесни...

Всичко това е невероятно предизвикателство, да пропътуваме разстоянието сами
с надеждата за очакваното жадуване...
Приеми моите адмирации!
Октомври 24, 2008

Напиши коментар
Трябва да сте влезли в сайта, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате акаунт.

busy







Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Вашето име (*)
Вашият имейл (*)
Имейл на Вашия приятел (*)


От блога:

Последни публикации

Последни коментари

Най-популярни блогове

Ключови думи

Архив