Когато нощта те поглъща,

              (не е ли!?) за да се преродиш в утро...

Когато сърцето ти спира,

              (не е ли!?) за да уловиш пулса на времето...

Когато се давиш в собствените си сълзи,

             (не е ли!?) за да издигнеш мост от надежди...

Когато в душата ти не престава да кърви,

            (не е ли!?) за да очисти чернилката вътре в теб...

Когато те приковат на разпятие,

            (не е ли!?) за да прегърнеш целия свят...

Когато късат парченца жива плът,

            (не е ли!?) за да ти прораснат криле...

Когато погледът не достига толкова далеч,

че да можеш да видиш сам себе си,

             (не е ли!?) за да се откриеш в другия до теб...

Когато пътят свършва,

             (не е ли!?) за да намериш ново начало...